Изработка на сайт Изграждане на сайт Изработка на сайтове Сайт цени

Така можете да изработка на сайт се отнасяте към своето телосложение – или със самоирония, ако сте с големи размери, или с гордост, ако притежавате спортна фигура. Но какво означава здравето, какво трябва да бъде то? Или да зададем въпроса по друг начин: изобщо съществува ли?
В наше време абсолютно здравите хора са единици, изработка на сайт ако изобщо откриете такива, защото човек е садист към тялото си, сякаш нарочно се подлага точно на изпитанията, които Природата не е предвидила изработка на сайт. Защото тя не е могла да предугади, че на човек ще му хрумне да се налива с алкохол, да се трови с тютюнев дим, да си приготвя яденето на огън, да се заобикаля с всякаква химия и електромагнитна радиация, изработка на сайт а вместо активното движение, за което тялото му е било предвидено, да води слабо подвижен живот.
Получава се така, че ако по предварителна диагноза пациентът по-скоро е жив, отколкото мъртъв, по окончателна диагноза е по-скоро болен, но във всеки случай не е здрав. Дори да е определен за полет в Космоса изработка на сайт.
Погрешни стереотипи
Съществуват два погрешни стереотипа. Първият: човек е болен, когато нещо го боли. Но човешкото тяло има достатъчно голям ресурс, затова съобщава за себе си с болка чак в последния стадий, когато му е невъзможно повече да живее по старому изработка на сайт. Вторият: лекарите и медикаментите могат да излекуват болестта. Няма да причисляваме уврежданията на тялото към болестите – раните и счупванията могат да се „поправят“. Но лошото е, че нашата медицина е свикнала да „поправя“ практически всички болести. С други думи, към хроничните заболявания се прилагат методите на спешната медицина.
Както едно шосе не може да се оправи, ако само се кърпят дупките през пролетта, така и организмът няма да оздравее, като го кърпим тук и там. Но лекарите правят точно това – кърпят дупките, не премахват причините, а потискат проявите на симптомите. Дигнал си кръвно -изпий хапче да го свалиш. Имаш висока температура – по същия начин. Кашляш – потискай кашлицата. Главата те боли – задуши болката. Коремът те свива – притисни го.
Има много начини да се накара организмът изработка на сайт да замълчи – дори постоянно да ходи като цапардосан от таблетките, само да не досажда с воплите си нито на собственика си, нито на лекарите.
Как може ла се излекува човек, нарушил всички природни закони? Попитайте който и да е здравомислещ доктор: възможно ли е една болест да се излекува с хапчета, компреси и запарки? Никога! Да се натика временно в ъгъла – може би. Да се излекува не може. Но да се провежда лечение може постоянно, също както се кърпят дупките по пътищата.
Какъв е изходът?
Академик И. 11. Павлов е обичал да повтаря: Организмът е саморегулираща се и самовъзстановяваща се система.
Той сам ще се излекува. Но за това е необходимо да му се създадат условия, естествени за нормалното му функциониране, както Природата е предвидила.
Тези условия са естествено хранене и движението. За храненето неведнъж съм се изказвал. Сега ще стане дума за необходимостта от адекватно физическо натоварване. Че движението е необходимо, по принцип знаят всички, това е обичайният стереотип. Но едва ли някой се замисля защо именно е нужно движението.
Не всичко просто е очевидно, не всичко очевидно е понятно. Тук ще се постарая да дам кратък и ясен отговор, за да направя очевидното понятно.
Болестта е наводнение
Болестта се появява там, където по някакви причини е нарушена микроциркулацията на кръвта, лимфата и междуклетъчната течност. Организмът като саморегулираща се система винаги насочва поток „ремонтни“ ресурси натам, където възникват някакви нарушения. И ако доставянето на ресурсите не среща пречки по пътя си, проблемът обикновено се отстранява. Но когато пропускателната способност на коритата на реките (съдовата мрежа) не се справя с извънредния обем, възниква разлив, наводнение, застой, възпаление.
Изсъхналите корита на съдовете
У хората със слабо подвижен начин на живот венозната и капилярната мрежа са неразвити. Капилярите изсъхват, вените атрофират. А вследствие на нездравословното хранене стените на съдовете се покриват с мръсотия, като стар санитарен фаянс. Пресъхват не самите реки (защото кръвта е достатъчна), а техните корита. Пълноводната река се превръща в тънко ручейче. Оттук и множеството негативни последици.

Изработка на сайтове Сайт цени

Мускулите са гребците
Сърцето е способно бързо да движи кръвта само по големите съдове. В малките кръвта се движи главно благодарение на свиването на скелетните мускули, затова ги наричат второ сърце. За лимфата и междуклетъчните течности не се предвижда отделно сърце, така че движението им изцяло зависи от състоянието на скелетните мускули – гребците по бреговете на реките – съдовете.
Което не се използва, атрофира изработка на сайт
Да, съществува такъв неприятен закон на Природата и не можеш да се скриеш от него. Статукво няма – има или развитие, или деградация. До около 20 години организмът се развива самостоятелно, но по-нататък всичко се променя – или вие полагате усилия, за да се развиете или поне да поддържате добра форма, или постепенно деградирате. Ако мускулите не се натоварват, гребците по бреговете на реката ще отслабват и постепенно ще отпадат. Телата на гребците в организма на човек със слабо подвижен начин на живот ще напомнят на него самия -или дебели и тромави, или слаби и изтощени.
Няма ненужни мускули
Природата нищо не създава напразно. Ако нещо го има, значи е нужно, включително и мускулите, на които обикновено не се обръща внимание. Но както следва от казаното по-горе, ако някои мускули не са натоварени с работа, те атрофират. Непълноценната двигателна активност (както и пасивност) довежда до неравномерно разпределение на натоварването: едни мускули се използват по-често, а други по-рядко (или изобщо не се използват). На някои места има повече гребци, на други по-малко или изобщо ги няма. Някъде е като долината на Нил, а на други – мъртва пустиня. Това нормално ли е? Не. А типично ли е? За съвременния човек – да.
Какво да се прави изработка на сайт?
Представете си, че вашите гребци са армията ви, от която зависи безопасността, а и самият ви живот. Не бива да позволявате на войниците да се шляят – необходимо е постоянно да поддържате тяхната боеспособност. Помнете – или се развивате, или деградирате. Натоварванията трябва да бъдат редовни, системни, но не изтощителни. Всичко хубаво с мярка – и работата, и почивката. Движението трябва да доставя удоволствие. Ако не е така, организмът се задръства с отпадъци и е необходимо да се изчисти. Упражненията да са максимално разнообразни, за да се развиват всички групи мускули без изключение.
Както виждате, нищо ново под слънцето – всичко е просто и очевидно. Но вече е и разбираемо, нали? Когато руслото на реките се възстанови, а гребците се изпълнят със сили, тогава и болестите ще ви напуснат, и тялото ви ще стане красиво, и здраве ще имате, а и теглото ви наистина ще бъде здраво.

Бърза изработка на сайт

РЕЗЮМЕ
■ В сегашните времена абсолютно здравите хора са единици.
■ Човешкото тяло сигнализира за себе си с болка едва в последния етап.
■ У нас са свикнали към хроничните заболявания да се прилагат методите на спешната медицина.
■ Организмът е саморегулираща се и самовъзстановяваща се система.
■ В повечето случаи основна причина за болестите е нарушаването на микроциркулацията във вътрешните среди.
■ У хората със слабо подвижен начин на живот капилярната мрежа на лимфатичните и кръвоносните съдове атрофира.
■ В малките съдове кръвта и лимфата се движат главно благодарение на свиването на скелетните мускули, затова ги наричат второ сърце.
■ Статукво няма – има или развитие, или деградация.
■ Няма ненужни мускули.
■ Вашите „гребци“ са вашата армия, от която зависят безопасността и самият ви живот.
■ Натоварванията трябва да бъдат редовни, системни, но не и изтощителни.
■ Упражненията следва да бъдат максимално разнообразни.
Бележки на полето изработка на сайт
Техносферата отнема здравето, енергията, вниманието, осъзнатостта, а в крайна сметка и свободата ни. Най-странното е, че виждаме всичко това, но същевременно не го забелязваме. Например успяхте ли да забележите и да се опомните колко бързо и незабелязано, в течение само на 20-30 години синтетичните материали едва ли не изцяло заместиха естествените?
За да реализирате основния принцип на транссърфинга – избора, е необходимо поне да сте информирани, че не е задължително да се ограничавате само с онова, което ви натрапва техносферата. Щом има осведоменост и намерение, естествените храни или дрехи ще се намерят в пространството на варианти.
ТРАНССЪРФИНГ ИЛИТРАНСГРЕСИЯ?
Често получавам писма с възторжени отзиви, че „транссърфингът работи!“. Ала конкретните истории за това, какво е било направено и какво се е получило, са малко. Това показва, че хората бъркат целенасоченото и осъзнато управляване на реалността с ефекта от синхроничността, когато нещо, привлякло вниманието им, по чудодеен начин се е проявило в действителността.
Но ако вие за пръв път сте забелязали, че между вашите мисли и реалността е възникнала спонтанна връзка, това още не значи, че вашият транссърфинг работи. По-точно той работи, но от само себе си, независимо от волята ви. И не е транссърфинг, а неуправляема синхроничност – феномен, който можете само да наблюдавате и да се чудите.
За да започнете да управлявате този процес, т.е. да се научите да си устройвате преднамерени, предварително приготвени „чудеса“, е необходимо, както вече казах, да промените начина си на мислене, да „презапоите“ тук-там в мозъка си елементите на схемата, така че пасивният приемник да стане предавател и да премине към режим на транслиране на намеренията си. Ще попитате: колко често и колко дълго трябва да сме в режим на транслация? Това е все едно да попитате колко време ще е необходимо да гребете в лодка, за да поддържате курса неизменен в постоянно променящото се течение. Щом оставите греблата, веднага ви подхваща течението на външните обстоятелства. Животът ви става зависим от сценариите и декорите на чужда, не на вашата реалност. Греблата ви се оказват в ръцете на по-активните ви спътници. Това е положението.
Ето защо е необходимо да се стремите да транслирате картината на вашата реалност във външния свят постоянно, в пряк или фонов режим. Дори само да си почивате, разхождате, четете, гледате или слушате чужди филми и предавания – прожектирането на вашия собствен филм и гласът на вашето радио не бива да спират. Вие самите оцветявате света си както искате. Ако наистина искате. Каквото и да става в реалността, вие си повтаряйте своето, както в известната песничка: Оранжево небето, оранжево морето…
Вие също ще си имате например оранжеви полицаи, оранжеви чиновници, началници, пътища, всякакви проблеми – всичко оранжево! Знаете ли колко весело ще стане! Защото колкото и черни облаци да са надвиснали над вас, трябва винаги да помните, че над тях сияе синьо небе. Или, ако повече ви харесва, оранжево.
По принцип всяка входяща информация може да предизвика някакви аналогии и връзки с вашия вътрешен свят. Ако сте в режим на транслиране, тогава данните на входа на „предавателя“ се превръщат в асоциации, а на изхода са декларациите на вашето намерение. Просто си поставете за цел, когато гледате чужди картини, да улавяте асоциациите и едновременно да прожектирате своя филм – да декларирате намерението на своя „оранжев“ свят.
На хората всичко им е сиво, а на мен – оранжево. В техния свят има проблеми, а в моя няма. Тези хора живеят в рамките на някакви ограничения, а мен това не ме засяга. Звездните личности създават шедьоври – и аз умея нещичко. Те са красиви, силни и смели – аз също си имам своите качества. Онова няма да го пусна в моя свят – а това е мое изработка на сайт.
Или да привеждате цялата входяща информация към общия знаменател на своята цел. Например, ако много искате по-скоро да се сдобиете със свое жилище, трябва постоянно да транслирате предаването „Моят дом и аз в него“. Когато в реалността, на кино или на телевизионния екран видите някакви къщи, съпоставете ги със своя дом, какъвто бихте искали да имате, и веднага го нарисувайте във въображението си. Когато видите в реклама или в магазина полезни стоки, изберете си за своя дом, макар и засега задочно. Гледате различни кътчета от планетата – представете си къде бихте искали да живеете. Оцветявайте света с цветовете на своята мечта, съвсем сериозно и решително, без да обръщате внимание на хората, които казват, че „това не може да бъде“. За тях не може, а за вас – ще стане.
За някого този режим на транслиране може да изглежда твърде напрегнат и обременителен, а дори и ненужен. Разбира се, всичко зависи от наличието на цел в живота, както и от силата на желанието да се постигне. А що се отнася до обременителността, това е въпрос на навик. Щом го превърнете във всекидневен навик, ще престане да ви напряга. Преустройването на начина на мислене в режим на транслиране може да започне от най-простото. В транс-сърфинга има мощен и същевременно прост принцип -координиране на намерението. Нека си го спомним.
Ако имате намерението да смятате някакво на пръв поглед негативно събитие за позитивно, тогава то ще бъде точно такова. Помнете: колкото и да ви е зле сега, ви чака приятна изненада, при условие че в дадения момент запазите координацията. Защо става така?
Човешкият живот, както и всяко друго движение на материята, представлява низ от причини и следствия. Следствието в пространството на варианти винаги се намира близо до своята причина. Както едното произтича от другото, така и близките сектори от пространството се подреждат в жизнена линия. Всяко събитие върху жизнената линия има две разклонения – в благоприятна и в неблагоприятна посока. Всеки път, когато се сблъскате с дадено събитие, вие правите избор как да се отнасяте към него. Ако гледате на него като на позитивно – попадате върху благоприятното разклонение. Да, но склонността към негативизъм ви кара да недоволствате и да изберете неблагоприятното разклонение. Щом нещо ви подразни, следва нова неприятност. Така излиза, че „една беда никога не идва сама“. Но поредицата неприятности не следват бедата, а вашето отношение към нея.
Закономерността се формира от избора, който вие правите на кръстопътя. Принципът на координиране на намерението ви дава възможност винаги да попадате върху благоприятната жизнена линия.
Защо отново повтарям онова, което отдавна ви е известно? Защото между зная и правя има цяла пропаст. Съгласете се, че много добре знаете принципа на координиране на намерението, но не го прилагате, нали? Не сте го превърнали във всекидневен навик. Иначе нямаше да имате толкова проблеми, за които пишете в писмата си. Въпреки че всичко знаете и разбирате, реагирате по-старому на негативните събития и обстоятелства – това е вашият навик. И точно този несъзнателен навик, а не вашето осъзнато намерение, управлява реалността ви.
(Искам да изясня защо принципът на координиране на намерението действително е необходимо да се използва. Да разгледаме един феномен, който на пръв поглед няма пряко отношение към темата – дежа вю. Тоест стечението на ред обстоятелства сочи, че нещо подобно вече се е случвало преди. Отличителната особеност на дежа вю се състои в това, че човек почти е уверен, но не може точно да си спомни къде и кога се е случило подобно събитие. Обикновено събитията от миналото се бъркат и не е възможно да се определи дали паметта ти изневерява, или самата реалност се обърква изработка на сайт.
Можем да посочим две възможни причини за това явление. Първи вариант: дежа вю се случва, защото някакво подобно събитие е станало насън. Човек не винаги помни какво е сънувал, но когато в реалността се сблъсква с аналогични условия и обстоятелства, в паметта му изплува смътното усещане за повторно преживяване.
Втори вариант: през целия си живот човек непрекъснато преминава от една линия на друга. Две жизнени линии като две филмови ленти могат да имат различни събития в миналото. Това е като да залепите две ленти, чиито истории преди мястото на залепване се различават. На пръв поглед подобно преминаване би трябвало да доведе до нарушаване на причинно-следствените връзки, но обикновено явни конфликти не възникват, а се случва нещо като „недоразумение“, когато не е ясно дати човек е сбъркал или наистина има нещо анормално. Но във всички случаи не е възможно нито да се потвърди, нито да се опровергае непонятната ситуация, т.е. реалността да се залови „на местопрестъплението“. Човек сякаш помни, че на предишните кадри е било нещо си, а околните, понеже не са преминавали от една лента на друга, му втълпяват, че не е било така, а съвсем другояче.
И тук възникват нови въпроси – как е устроена човешката памет. Да предположим, че процесът на спомняне представлява включване към лентите, които се пазят в пространството на варианти, тогава възниква въпросът: дали човек гледа своята филмова лента, оформена след многобройни залепвания при преминаването от една линия на друга, или може да се включи към цели пасажи от лентите, които преди не е изживявал? Можеш тотално да се объркаш.
Объркване възниква не само в живота, където може да се обвини несъвършенството на човешката психика, а и във физическите лаборатории. Принципът на неопределеност на Хайзенберг, известен от квантовата механика, демонстрира тази коварна страна на реалността – тя не позволява да я хванеш „на местопрестъплението“, извърта се и се изплъзва, когато се опитваш да я притиснеш до стената и да я разгледаш обстойно.
Характерен пример за объркване, подобно на дежа вю, е описан в книгата на Сидерски и Привалов „Окото на Възраждането за новата епоха“. Там се описва случай, който авторите наричат трансгресия от един живот в друг. Научен сътрудник от секретно предприятие в Сибир се събужда и се озовава в друга реалност, където е женен за жена, която познава и не познава, и работи нещо, което и знае, и не знае. Има съвсем ясното усещане, че в едно и също тяло, по едно и също време живее два абсолютно различни живота. Понеже знае точното местонахождение на секретното предприятие, заминава за Сибир, но на същото място не намира нищо.
Карлос Кастанеда разказва аналогична ситуация, когато скача от ръба на пропаст и се озовава в апартамента си в Ню Йорк. Тоест две линии се залепват: той би трябвало да се размаже на дъното на пропастта, но всъщност прескача от една реалност в друга – оказва се на линията, където е жив.
Не се наемам да твърдя дали случаите в книгите са действителни, но в живота се случват къде по-учудващи свидетелства за преместване в пространството и времето. Макар че както винаги реалността се изплъзва и не дава ясни отговори дали се е случило или не, как и защо. Безспорно е само едно: трансгресията като преместване между отделни жизнени линии, близки или отдалечени, наистина се случва. Нещо повече, тя постоянно става с нас – всеки път, когато на кръстопътя вземаме решение изработка на сайт.
В моя живот също се е случвало нещо подобно. Ето един отдавнашен спомен.
Ти забрави ръкавиците си у нас. Но дали ги забрави или ги остави, за да се върнеш? Имам странното усещане, че между нас е станало нещо, но не съм уверен дали е било насън или наяве.
Предишната вечер у нас имаше як купон на нашата весела компания. Помня, че аз и ти излязохме на балкона да изпушим по цигара, бяхме сами и внезапно ни в клин, ни в ръкав започнахме да се целуваме, и то твърде темпераментно. Но за мой срам бях толкова пиян, че сутринта не можех да различа реалността от съня изработка на сайт.
Когато се срещнахме, ти ме гледаше някак странно, но по поведението ти не можех да определя дали между нас е станало нещо или е плод на моите фантазии. Попитах те дали ще наминеш да си вземеш ръкавиците, които забрави у нас. Отвърна ми, че може би ~ и пак ме гледаше странно. Нищо не разбирам. Не мога да ти кажа направо, защото не си спомням, пък и ти също нищо не казваш. Сякаш е имало нещо, но същевременно сякаш не е. Ама че история. Не бива да пия толкова.
По-късно, когато махмурлукът ми окончателно мина, в паметта ми проблесна още нещо. Пак се целуваме, този път в антрето, и двамата сме невменяеми и озверели, ти, обикновено толкова спокойна и уравновесена, трескаво изуваш обувките си и се опитваш да разкъсаш ризата ми… По-нататък не помня. Отново провал в паметта. Ама че работа. И така – имало ли е нещо или не? Не, решително трябва да пия по-малко.
Минават два дни. Ти не идваш да си вземеш ръкавиците. Значи не си ги оставила, а си ги забравила. И всичко това ми се е присънило? Пък и не се връзва – ти си имаш друг, аз си имам друга. Не съм се канел да изневерявам. И защо? Заминавам в командировка. Там ме завъртат други проблеми. Дежа вю минава на втори план. Връщам се вкъщи. Ръкавиците ти са изчезнали. Край, сега наистина съм в задънена улица изработка на сайт.
Как е могло да се случи това, разбирам чак сега. Станала е трансгресия от една жизнена линия, където наистина е имало нещо и е можело да има продължение, върху друга, където не е имало нищо. Залепването е станало на кръстопътя, в момента, когато съм взел решението „нищо не е имало“. Но тогава така и не разбрах къде и как изчезнаха ръкавиците, т.е. не успях да хвана реалността „на местопрестъплението“. А ето още една история, този път от близкото минало.
Зима е, сняг и студ. Каня се да отида за дърва в бараката. Трябва да си взема телефона, защото чакам обаждане от издателството. В същия миг се разсейвам и забравям за него. Излизам от вкъщи. Напипвам телефона в джоба си. Значи не съм го забравил, тук е. Къде да го сложа, за да не ми пречи? Май напразно го взех, докато се оправям с дървата, мога да го повредя. Трябва да го преместя. Пак се разсейвам. Съседският котарак е нарушил територията ми. Прогонвам го -мръсникът редовно ми препикава вратата. Най-сетне се заемам с дървата. Спомням си за телефона – трябва да го преместя. Бъркам по джобовете си – няма го. Та-ка-а. Изпуснал съм го, докато гонех котарака. Добре де, после ще го открия. Отново се разсейвам. Връщам се вкъщи. Телефонът си лежи на масата.
Очевидно пак е станало залепване. Този път мога да се закълна, че много ясно напипах телефона в джоба си. Как се е оказал на масата? Навярно е имало спонтанно избликване на енергията ми, защото за такава явна трансгресия „посред бял ден“ се изисква голяма доза. Сега, когато енергетиката ми често минава границата, понякога електронните уреди внезапно излизат от строя. И отдавна вече не пия.
Защо ви разказвам всичко това? Дежа вю е неуправляемо явление, то се случва също като несъзнателното сънуване. Докато неосъзнато вземаме ключови решения на важни кръстопътища и тъпо, като миди, реагираме на дребните житейски неприятности, животът ни представлява неуправляема трансгресия по неуспешни жизнени линии. А ако се научим да спазваме принципа на координиране на намерението при всички ситуации, реалността ни започва да се плъзга по вълната на успеха. И това вече не е трансгресия, а транссърфинг изработка на сайт.
Магията на координирането на намерението е и в това, че то поправя реалността по най-оптималния начин – не е нужно чак толкова да се мъчите да украсявате своя свят. Например вие искате всичко да ви е добре и както трябва, но не знаете колко добре и как трябва. Няма проблеми. Не е задължително да си блъскате главата. Просто си създайте навик всеки път, когато нещо не се развива, както ви се иска, веднага да се събудите и осъзнато да трансформирате неприятността в приятност. За тези случаи трябва да определите свои специални начини на реагиране.
Интересно ми е какво радостно събитие ще последва? О, мен ме очаква някакъв приятен сюрприз! Ще видим. Какъв късмет! Случи ми се радост! Ама че щастие! Какво чудесно стечение на обстоятелствата! Каква прекрасна възможност! Да, това е моят шанс! Моят свят ме предпази от още по-големи неприятности. С нетърпение очаквам подаръци и поздравления!
Всички тези неуместни възгласи трябва да произнасяте (на глас или наум) винаги, когато ви се случва някаква неприятност, макар и съвсем малка, или когато замисленият от вас сценарий се нарушава. Научете се да се възторгвате от лошото време, от опашките, от задръстванията. Този своего рода мазохизъм постепенно ще разчисти небето над вашия свят. Само на първо време е необходимо да приложите известни волеви усилия, за да ви стане навик координирането, да стане част от вашия Аз.
И тогава всичко ще е наред. Това е първата стъпка към превръщането ви от приемник в транслатор.
РЕЗЮМЕ
■ Не бива да се бъркат намерението и осъзнатото управляване на реалността с ефекта от синхроничността.
■ Ако между вашите мисли и реалността е възникнала спонтанна връзка, това не означава, че вашият транссърфинг работи.
■ За да започнете да управлявате този процес, е необходимо да преустроите начина си на мислене, така че пасивният приемник да стане предавател, да премине към режим на транслиране на намеренията си.
■ Необходимо е да се стремите да транслирате картината на своята реалност във външния свят постоянно, в пряк или фонов режим.
■ Колкото и черни да са облаците, винаги трябва да помните, че над тях сияе чисто небе.
■ Когато гледате чужди филми, поставете си за цел да улавяте асоциациите и едновременно с това да прожектирате своя филм – да декларирате намерението на собствения си „оранжев“ свят.
■ Привеждайте цялата входяща информация към общия знаменател на своята цел.
■ Можете да започнете преустройването на начина си на мислене в режим на транслиране с координиране на намерението.
■ Ако решите да гледате на случващото ви се негативно събитие като на позитивно, тогава точно така и ще бъде.
■ С нас постоянно се случва трансгресия – всеки път, когато вземаме решения на кръстопътя.
■ Научете се да се възторгвате от лошото време, от опашките, от задръстванията, от проблемите, от всеки негативизъм.
Бележки на полето изработка на сайт
„Оранжевата песен“ е изпълнена за пръв път преди около 40 години от осемгодишната Ирма Сохадзе по музика на Константин Певзнер. Между другото в нея се съдържа цялата квинтесенция на транссърфинга.