ИЗРАБОТВАНЕ НА САЙТ

ЗАКОН ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА СИЛАТА ПРИ ИЗРАБОТКА НА САЙТ

ИЗРАБОТВАНЕ НА САЙТ В предишната глава изтъкнахме, че с помощта на такава обикновена процедура като приготвянето на жива вода и изработка на сайт може да се тренира намерението.

За изработване на сайт Наред с приятните неща в живота съществуват не съвсем приятни задължения и рутинна работа. Не ти се иска да я изпълняваш, мързи те, а нерядко и ти тежи. Но изработване на сайт да поощряваш мързела си също е трудно, тягостно и непродуктивно занятие. От това не ти става по-леко, изработка на сайт защото разбираш, че нямаш полза от него. А от бездействието се изморяваш още повече. Въпросът е как да се справиш с мързела? Да се пребориш с него е невъзможно. Защото, ако изпълняваш рутинната работа „въпреки“, той няма да изчезне. Задължението ще остане и не е важно на кого си задължен – на себе си или на някого другиго.

Срещу мързела има само едно средство – да вложиш душата си в това, за което те мързи. Да изпълниш рутинната работа възможно най-добре, с пълно отдаване. Но не да се насилваш, а от душа. Може би в някаква степен да излъжеш себе си, да се престориш. Да превърнеш задължението в страстно увлечение. Да го направиш осъзнато, целенасочено. В такъв случай мързелът действително изчезва. Можете да проверите и да се убедите, изработка на сайт ако все още ви е непозната тази тайна. А аз ще се опитам да обясня защо става така.

Състоянието на мързел или бездействие е енергиен застой, блокаж. Няма движение – няма енергия. Няма енергия – няма желание да се прави изработване на сайт, каквото и да било. Затворен кръг. А когато се раздвижиш, се появява „ток“ и моторът тръгва, макар и на бавни обороти. Енергията подхранва намерението, то поражда движение и т.н. Но това не е достатъчно. Ако изработка на сайт на работата се гледа като на задължение, няма да ви стигне само намерението. И мързелът няма да изчезне, и трудът няма да ви носи радост, и резултатът няма да е добър.

Но ако започнете някаква, макар и най-обикновената работа добросъвестно и старателно, отнякъде се появява допълнителна енергия. И за това не са необходими особени усилия. Има изработване на сайт само два варианта: или да извършите работата през куп за грош, или добросъвестно. Но изработка на сайт в първия случай енергията отива главно за преодоляване на мързела, а във втория тя идва сама. Откъде?

Включва се външната Сила. Или с други думи – външното намерение. Именно Силата, за която говорят джедаите в „Междузвездни войни“. Но не само те, разбира се. Това не е фантастика. Силата действително съществува. Какво представлява?

Ако разгледаме реалността като движение на лентата в прожекционен апарат, Силата е моторчето, което върти апарата. Задачата й е да подтиква реалността, непрекъснато да я движи, за да не спира. Защото това не е възможно. Материята и пространството, Силата изработка на сайт и движението, както и времето като „страничен ефект“ на движението са абсолюти, неизменни първооснови на нашия свят. Те никога не са се появявали и не са изчезвали, а винаги са съществували.

Всеки индивид си има своя филмова лента – слоя на своя свят. Човек с мислите и действията си така или иначе върти лентата в своя прожекционен апарат. И така, когато някой целенасочено и осъзнато, добросъвестно и старателно, в единство между душата и разума създава малкия си филм като част от големия, като така подпомага мисията на Силата, тя вижда това и веднага се втурва да му помага.

Тя го прави не „защото“, а просто такова е свойството й. Вътрешният импулс предизвиква външен отклик изработка на сайт. Ето защо древните магове, както и майсторите на бойните изкуства са карали учениците си да изпълняват рутинна работа, която няма никакво отношение към практиката. Можеш механично, без да мислиш, да метеш улиците, а можеш и да превърнеш това занятие в магическо действие. Така че си мети, изработване на сайт докато в ума ти нещо не просветне, докато не разбереш какво и как го правиш.

Ще приведа няколко примера от своя опит, за да илюстрирам как работи това. Ето един епизод от живота ми като войник. Армията е много подходяща за илюстрация, защото там всички социални проблеми изпъкват ясно.

През първите месеци на военната ми служба в нашия полк имаше такъв ред: ротата се строява пред входа на казармата, даваше се команда: „В ротното помещение бегом марш!“. Който стигне последен, миеше цялото стълбище. Аз имах друга представа за армейските принципи – другарство, взаимопомощ. Но на командирите им бе по-изгодно да действат на принципа „разделяй и владей“. Защото е много по-трудно да подчиниш колектива. И още един принцип: за да направиш волята на новобранеца пластична като глина, е необходимо максимално да усложниш живота му.

Ротното помещение бе на третия етаж. Цялото стълбище беше облицовано с белоснежни плочки. Представете си в какво се превръщаха стълбите, след като по тях се понесеше бясно стадо от четиридесет чифта черни ботуши. А това ставаше много пъти на ден и всеки път „който е последен, той търка“.

У изработка на сайт мен се пробуди познатото чувство на протест и аз реших всеки път демонстративно да оставам последен. Изпълнявах работата си старателно, нещо повече – с наслаждение. Сапун за пране, четка, парцал, кофа и малко мазохизъм. Но съвсем малко. Оказа се, че колкото по-зле, толкова по-добре. Беше ми леко. И бях свободен. Като ме гледаха, офицерите и сержантите се ядосваха. Трябваше все някога да се предам, нали?